https://www.mirageorgieva.eu/blog <![CDATA[ Блог]]> 2026-03-01T19:33:09+00:00 <![CDATA[Оплакване]]> https://www.mirageorgieva.eu/blog/оплакване Оплакването е често срещано човешко поведение, което обикновено се възприема негативно. Много хора го свързват със слабост, мърморене или стремеж към привличане на внимание. В действителност обаче оплакването често е сигнал за вътрешна нужда от разбиране и подкрепа.

Когато човек се оплаква, той не винаги търси решение на проблема. Понякога желанието му е просто да бъде чут, да сподели натрупаното напрежение и да получи емоционално потвърждение. В този смисъл оплакването може да бъде начин за търсене на близост и съпричастност, а не манипулация.

Разликата между здравословното споделяне и постоянното оплакване се крие в намерението и повторяемостта. Когато оплакването се превърне в модел без стремеж към промяна, то може да отблъсне околните и да затвърди усещането за безпомощност. Когато обаче е съпроводено с откритост и готовност за действие, то се превръща в първа стъпка към решение.

Важно е да се научим да разпознаваме оплакването като форма на комуникация. Зад него често стои нужда от подкрепа, разбиране и сигурност. Чрез емпатия и внимателно изслушване можем да помогнем на другия да се почувства приет, а не осъден. Оплакването не винаги е търсене на внимание. В много случаи то е човешки опит да се свържем с другите и да получим опора в труден момент.

]]> 2026-03-01T19:33:09+00:00 <![CDATA[Автосугестия ]]> https://www.mirageorgieva.eu/blog/автосугестия Автосугестията представлява процес на съзнателно или несъзнателно внушение, което човек отправя към самия себе си. Тя се основава на способността на ума да влияе върху мислите, емоциите и поведението чрез повтарящи се идеи, думи или образи.

Чрез автосугестия човек може да укрепи увереността си, да намали напрежението и да промени негативни нагласи. Положителните утвърждения, визуализацията и вътрешният диалог са често използвани форми на автосугестия. Когато се прилагат редовно, те подпомагат самоконтрола и личностното развитие.

Важно е автосугестията да бъде реалистична и насочена към позитивна промяна. Негативната автосугестия – като постоянна самокритика или страхови мисли – може да има обратен ефект и да ограничи личния потенциал.

Автосугестията е мощен психологически инструмент, който, използван осъзнато, може да помогне на човека да изгради по-добро отношение към себе си и света.

]]> 2026-02-22T19:09:37+00:00 <![CDATA[Чувството за принадлежност ]]> https://www.mirageorgieva.eu/blog/публикации/чувството-за-принадлежност Чувството за принадлежност е една от най-дълбоките и същевременно най-незабележими човешки потребности. То не крещи, не настоява открито, но липсата му се усеща болезнено. Принадлежността е онова вътрешно усещане, че имаш място – сред хора, идеи, ценности или пространства – където си приет такъв, какъвто си, без да се налага да се доказваш непрекъснато.

Още от ранна възраст човек търси принадлежност: първо в семейството, после в училището, сред приятелите, в професионалната среда и в обществото като цяло. Това търсене не е слабост, а основна човешка характеристика. Да принадлежиш означава да бъдеш видян, разпознат и признат. Означава да знаеш, че твоето присъствие има значение.

В психологически план принадлежността е тясно свързана със сигурността и емоционалната стабилност. Когато човек се чувства част от нещо по-голямо от самия себе си, тревожността намалява, самочувствието се засилва, а способността за сътрудничество и емпатия се развива. Не е случайно, че изолацията и отхвърлянето често водят до чувство за празнота, апатия или дори депресия. Липсата на принадлежност кара човека да се чувства „чужд“ – не само сред другите, но и в собствения си живот.

В съвременния свят темата за принадлежността става все по-сложна. От една страна, технологиите и социалните мрежи ни дават възможност да бъдем свързани с хора от цял свят. От друга – те често създават илюзия за близост, без да удовлетворяват нуждата от истинска, дълбока връзка. Много хора имат стотици „приятели“ онлайн, но малко места, където се чувстват истински приети. Това противоречие прави принадлежността не по-малко важна, а по-трудна за постигане.

Принадлежността не означава пълно съвпадение или загуба на индивидуалност. Напротив – здравото чувство за принадлежност позволява различия. То не изисква да се слееш с групата, а да бъдеш част от нея, без да се отказваш от себе си. Истинската принадлежност е там, където можеш да изразиш мнение, да грешиш и да растеш, без страх от отхвърляне.

Интересно е, че принадлежността не е само нещо, което получаваме – тя е и нещо, което създаваме. С малки жестове на приемане, с изслушване, с уважение към другия, ние изграждаме пространства, в които хората могат да се чувстват „у дома“. В този смисъл принадлежността е споделена отговорност – между индивида и общността.

Чувството за принадлежност е не просто социална нужда, а основа за пълноценен живот. То ни дава корени, но и крила – корени, за да знаем откъде идваме, и крила, за да имаме смелостта да бъдем себе си. В свят на постоянни промени принадлежността остава онзи тих вътрешен глас, който ни напомня, че не сме сами и че мястото ни съществува.

]]> 2026-02-15T18:05:40+00:00 <![CDATA[Омразата ]]> https://www.mirageorgieva.eu/blog/омразата Омразата е силно и разрушително чувство, което често се поражда от болка, страх или усещане за несправедливост. На пръв поглед тя изглежда като форма на защита или сила, но в действителност омразата означава да предоставим власт над себе си на другия човек.

Когато мразим, ние позволяваме мислите и емоциите ни да бъдат контролирани от този, към когото е насочена омразата. Той заема място в съзнанието ни, определя настроението ни и влияе върху действията ни, дори без да го осъзнава. Така вместо да бъдем свободни, ставаме зависими от негативното чувство.

Омразата не променя миналото и рядко води до справедливост. Тя изтощава вътрешните ресурси на човека и затруднява способността му да мисли ясно и рационално. Често тя задълбочава конфликтите и създава нови поводи за страдание, както за мразещия, така и за околните.

Освобождаването от омразата не означава оправдаване на чуждите действия, а връщане на контрола над собствения вътрешен свят. Чрез осъзнаване, приемане и работа с емоциите човек може да си върне личната сила и вътрешния мир.

Да се откажем от омразата означава да откажем да дадем власт над себе си на другия и да изберем свобода вместо разрушение.

]]> 2026-02-08T19:25:20+00:00 <![CDATA[Страх от пропускане]]> https://www.mirageorgieva.eu/blog/публикации/страх-от-пропускане В съвременния свят на социални мрежи и постоянна свързаност, един от най-новите и широко разпространени феномени е FOMO — страхът от пропускане (от английски Fear of Missing Out). Това е усещането, че пропускаме нещо важно, забавно или интересно, докато другите се наслаждават на него. FOMO може да се прояви по различни начини — от чувството, че не сме част от събития или социални мрежи, до безпокойството, че не вземаме участие в най-новите тенденции или забавления.

FOMO може да има сериозно въздействие върху психичното ни състояние:

  1. Стрес и тревожност



    Постоянната нужда да следим какво правят другите и да не изпуснем важни събития може да доведе до тревожност и стрес. Страхът, че не сме "тук и сега", може да ни накара да се чувстваме неадекватни.

  2. Ниско самочувствие



    Сравняването на себе си с другите е един от основните фактори, които водят до понижаване на самочувствието. Ако чувствате, че пропускате нещо, което правят вашите приятели или популярни личности, може да се почувствате, че не сте достатъчно успешни или интересни.

  3. Зависимост от социалните мрежи



    FOMO често е свързан с прекомерна употреба на социални медии. Постоянното разглеждане на новини, снимки и статуси, може да създаде усещане за зависимост. Това води до повишена тревожност и същевременно намалява способността ни да се наслаждаваме на настоящия момент.

  4. Трудности в установяването на връзки



    Когато сме прекалено фокусирани върху това, какво правят другите, често пропускаме важността на качествени взаимоотношения с тези, които са около нас. Търсенето на признание и вълнение в социалните мрежи може да попречи на истинските и близки връзки.

Макар FOMO да е често срещано чувство, има няколко стратегии, които могат да ни помогнат да се справим с него и да възвърнем чувството на контрол.

1. Преосмислете значението на социалните мрежи

  • Много от снимките и видеата, които виждаме в социалните мрежи, показват само една страна от живота на хората — най-доброто и най-забавното. Те не показват всичко, което се случва в ежедневието. Помнете, че никой не публикува ежедневно своите "гадни" моменти или дни.

2. Фокусирайте се върху настоящия момент

  • Намерете начини да се фокусирате върху това, което се случва в момента. Това може да бъде чрез практика на осъзнатост (mindfulness), медитация или дори кратки разходки. Отделяйте време, за да бъдете благодарни за това, което имате и за хората около вас.

3. Ограничете времето за социални мрежи

  • Определете конкретни часове през деня, в които да проверявате социалните мрежи. Можете дори да използвате приложения за управление на времето, които да ви напомнят, когато сте прекарали твърде много време в тях.

4. Преосмислете целите и желанията си

  • Задайте си въпрос: „Наистина ли искам това, което виждам в социалните мрежи?“. Понякога може да се окаже, че не всички "модерни" неща са толкова важни, колкото изглеждат. Съсредоточете се върху своите истински цели и желания.

 

FOMO е нормално явление в ерата на социалните медии, но е важно да не му позволим да вземе контрол върху живота ни. Разпознаването на този феномен и прилагането на стратегии за справяне с него може да ни помогне да живеем по-осъзнато и щастливо. Спомнете си, че не всичко, което виждаме онлайн, е реалността и че всеки човек има своя собствено време и ритъм в живота.

Не забравяйте: истинското щастие се намира в настоящия момент, не в това, което пропускаме.

]]> 2026-02-01T18:30:07+00:00 <![CDATA[Как навиците влияят на нашето ежедневие и успех]]> https://www.mirageorgieva.eu/blog/публикации/как-навиците-влияят-на-нашето-ежедневие-и-успех Навиците играят важна роля в нашия живот, независимо дали ги осъзнаваме или не. Всеки ден правим десетки, а понякога и стотици автоматични действия, които се случват без много размишления. Това може да са малки неща, като събуждане в същия час, почистване на зъбите или дори как реагираме на стрес. Но какво точно представляват навиците и как можем да ги използваме, за да подобрим живота си?

Навикът е поведение, което извършваме редовно и автоматично, без да го обмисляме много. Това може да е нещо полезно като ежедневни тренировки, но също така и нещо, което искаме да променим, като прекомерна употреба на социални медии или ядене на нездравословна храна. Навиците се формират, когато мозъкът ни започне да асоциира определени действия с награди. Например, когато се чувстваме добре след тренировка, мозъкът свързва това чувство с физическа активност и започва да ни подтиква да го правим все по-често.

Може би сте чували, че е трудно да се променят навиците, но не е невъзможно. Ето няколко стъпки, които могат да помогнат:

  1. Започнете с малки стъпки. Ако искате да започнете да тренирате, не започвайте с часове упражнения веднага. Започнете с 10-15 минути на ден и постепенно увеличавайте времето.

  2. Свържете новия навик с нещо, което вече правите. Например, ако искате да четете повече книги, може да го свържете със закуската или с времето, когато се отпуснете след училище.

  3. Поставете си реалистични цели. Ако си поставите нереалистична цел (като "Ще тренирам всеки ден по два часа"), ще е много по-трудно да я постигнете и вероятно ще се разочаровате.

  4. Следете напредъка си. Записвайте колко често успявате да изпълните новия си навик. Това може да ви мотивира да продължите.

  5. Бъдете търпеливи. Промяната на навиците не става за един ден. Дайте си време да усвоите новите поведения и не се обвинявайте, ако не успявате веднага.

Навиците са нещо, което ни помага да постигнем успех в различни области на живота. Ако имате добри навици в училище, като редовно учене, задаване на въпроси и организираност, ще видите как резултатите ви се подобряват с времето. Същото важи и за спорта, здравето, социалните отношения и кариерата. Микроскопични промени, които правим всеки ден, могат да доведат до големи резултати в бъдеще. Навиците са основата на нашето ежедневие и могат да играят важна роля в постигането на успех и щастие. Разпознаването на навиците, които ни помагат, и замяната на тези, които ни пречат, може да ни помогне да живеем по-осъзнато и пълноценно. Помнете, че малките стъпки водят до големи промени.

 

]]> 2026-01-25T18:16:25+00:00 <![CDATA[Силата на рефлексията ]]> https://www.mirageorgieva.eu/blog/силата-на-рефлексията В динамичния свят, в който живеем, често измерваме успеха си чрез скоростта, с която преминаваме от една задача към следващата. Но в това постоянно препускане пропускаме един ключов елемент – рефлексията. Без нея опитът е просто поредица от събития, а не източник на израстване.

Рефлексията не е просто „мислене за миналото“. Тя е съзнателен процес на изследване на нашите мисли, чувства и действия. Това е моментът, в който спираме, за да анализираме защо сме реагирали по определен начин и какво можем да научим от дадена ситуация.Ако опитът е храната за нашето развитие, то рефлексията е процесът на храносмилане, чрез който извличаме ценните хранителни вещества.

Рефлексията е мостът между това, което ни се случва, и това, което ставаме. Тя ни дава властта да не бъдем просто жертви на обстоятелствата, а съзнателни създатели на своя път. Днес, преди да затворите компютъра или да си легнете, се запитайте: „Кое е най-ценното нещо, което научих за себе си днес?“

]]> 2026-01-18T20:12:09+00:00 <![CDATA[Отговорност]]> https://www.mirageorgieva.eu/blog/отговорност-1 Отговорността е основна характеристика на човешкото поведение и е фундаментална за взаимодействието ни със света около нас. Тя се изразява както в личните решения и действия, така и в социалните роли, които заемаме в обществото. Отговорността е не само свързана с изпълнението на конкретни задължения, но и с разбирането за морални и етически последици от нашите действия. Тя е не само възприятие на лични ангажименти, но и съзнание за възможността да бъдем отговорни пред другите и обществото. 

Психологическото разбиране за отговорността се свързва с личните възприятия за контрол и самоконтрол. Според теориите на социалното учене, индивидите развиват чувства за отговорност в резултат на социализация и взаимодействия с околната среда. Един от най-важните аспекти на психологическата отговорност е самоосъзнаването и разпознаването на последиците от действията на индивида. Когнитивно-поведенческата терапия (CBT)  разглежда отговорността като способност да осъзнаеш негативните последици от поведението си и да предприемеш действия за коригиране на тези поведения. В този контекст отговорността е процес, включващ както осъзнаване, така и готовност за промяна.

Отговорността е многогранен и важен аспект от човешкото поведение, който има психологически, социални и етически измерения. Чрез изследване на тези различни аспекти можем да разберем как се формира отговорността и как тя влияе на личността и обществото. Въпреки че възприятията за отговорност могат да варират в различни култури и социални структури, основната идея остава една: отговорността е ключова за личния напредък, социалната стабилност и моралното благосъстояние. Разбирането и прилагането на отговорността е важен фактор за постигането на справедливо и хармонично отношение към другите и себе си.

]]> 2026-01-11T19:05:11+00:00 <![CDATA[Прокрастинация ]]> https://www.mirageorgieva.eu/blog/прокрастинация Прокрастинацията – защо отлагаме и как да се справим с това

Прокрастинацията е едно от най-разпространените поведения в съвременния свят. Почти всеки човек поне веднъж е отлагал важна задача, въпреки че е знаел, че това ще му създаде проблеми по-късно. Често прокрастинацията се възприема като липса на дисциплина или мързел, но научните изследвания показват, че причините за нея са много по-дълбоки и свързани с начина, по който работи човешкият мозък.

Какво всъщност е прокрастинацията?

В психологията прокрастинацията се определя като съзнателно отлагане на планирани действия, въпреки че очакваме негативни последици от това отлагане. Важно е да се подчертае, че това не е просто лошо управление на времето, а по-скоро проблем с управлението на емоциите.

Изследванията показват, че когато се изправим пред трудна, скучна или стресираща задача, мозъкът ни търси начин да избегне неприятните емоции – тревожност, страх от провал, несигурност. Вместо да работим по задачата, ние избираме дейности, които ни носят моментно удоволствие или облекчение, като социални мрежи, видеа или други разсейвания.

Прокрастинацията не е мързел. Защо?

Мързелът означава липса на желание за действие. При прокрастинацията желанието често съществува, но е „блокирано“ от негативни емоции. Мозъкът избира краткосрочното облекчение вместо дългосрочната полза.

Когато стресът или тревожността са високи, лимбичната система „надделява“, което води до отлагане.

Основни причини за прокрастинацията

  1. Страх от провал или от успех

    Някои хора отлагат, защото се страхуват, че няма да се справят достатъчно добре. Други се притесняват от отговорностите, които идват с успеха.

  2. Перфекционизъм

    Желанието всичко да бъде „идеално“ често води до парализа и отлагане на започването.

  3. Липса на ясна структура

    Големите и неясно формулирани задачи създават усещане за претоварване.

  4. Ниска мотивация или смисъл

    Когато не виждаме стойност в дадена дейност, мозъкът ни я възприема като заплаха за енергията ни.

Научно подкрепени съвети за справяне с прокрастинацията

1. Разделяйте задачите на малки стъпки

Изследванията показват, че мозъкът реагира по-добре на конкретни и малки действия. Вместо „да напиша проект“, формулирайте „да напиша въведението от 150 думи“. Това намалява тревожността и улеснява започването.

2. Фокусирайте се върху започването, не върху завършването

Един от най-ефективните подходи е т.нар. „правило на 5-те минути“ – обещайте си да работите по задачата само 5 минути. Често след започването мотивацията се увеличава естествено.

3. Работете с емоциите си, а не срещу тях

Вместо да се обвинявате, опитайте да разпознаете какво чувствате: страх, несигурност, умора. Самосъстраданието е доказано по-ефективно от самокритиката за намаляване на прокрастинацията.

4. Премахнете изкушенията от средата си

Проучванията показват, че силата на волята е ограничен ресурс. По-ефективно е да промените средата си – изключете известията, оставете телефона в друга стая или използвайте приложения за блокиране на разсейващи сайтове.

5. Свързвайте задачите с личен смисъл

Когато разберете защо дадена задача е важна за вас – за вашето развитие, цели или ценности – мотивацията става по-устойчива.

6. Приемете, че несъвършенството е нормално

Научните данни показват, че хората, които приемат грешките като част от ученето, отлагат по-малко. По-добре е нещо да бъде направено „достатъчно добре“, отколкото изобщо да не бъде направено.

 

Прокрастинацията не е личен провал, а човешка реакция на стрес и емоционален дискомфорт. Разбирането на нейните механизми ни дава възможност да се справяме с нея по-ефективно и без излишна вина. С малки, осъзнати промени в начина, по който планираме, мислим и се отнасяме към себе си, можем значително да намалим отлагането и да подобрим качеството си на живот.

]]> 2026-01-02T17:46:27+00:00 <![CDATA[Идеал]]> https://www.mirageorgieva.eu/blog/публикации/идеал Като деца са ни учили какво се изисква от нас, за да бъдем харесвани и приети от родителите си и обществото. Резултатът е, че се фокусираме върху идеалното, но изкривено усещане за себе си. Това „идеално аз“ се превръща във вътрешен образ на това какви вярваме, че трябва да бъдем, така че всичко да е наред и да бъдем обичани, приети и оценени. Тази идеална представа за себе си включва лични стандарти за действия, мисли, чувства, поведение, външен вид и постижения. Въпреки че стремежът към идеала като дете може да е донесъл одобрението от което сме имали нужда, това не ви дава вътрешен мир сега и този идеал вече не работи. Напрежението да се сравнявате постоянно с идеала е безпокойство, свързано с раздразнителност, а това се отразява изтощаващо. Тъй като е невъзможно да се постигне идеал, ние сме длъжни да се провалим и винаги се оказваме в усещане за липса, недостатъчност или недостатъчно добри. Въпреки че идеалът може да е достоен, когато спре да ни спре да привлича нужното одобрение и внимание трябва да се запитаме колко е добър, когато го използваме като начин непрекъснато да отхвърляме себе си.

https://www.mirageorgieva.eu/consul-tations

]]> 2023-06-30T10:52:11+00:00 <![CDATA[Страх механизъм за оцеляване]]> https://www.mirageorgieva.eu/blog/страх-механизъм-за-оцеляване Страховете са механизъм за оцеляване на ума. Умът иска да ни пази в безопасност и всичко, което умът не знае, го плаши. Просто се запитайте: "Кое е най-лошото нещо, което може да ми се случи, ако направя това?" След това преценете дали рискът си заслужава или не. Има и цена за това да не поемате риск или да излезете от зоната си на комфорт. Запитайте се Каква цена плащам, за да остана същият или да не направя това?“ Когато забележите страх, погледнете го, наблюдавайте го, анализирайте го, но не му вярвайте. Ако изпитвате затруднения да идентифицирате и анализирате страховете си свържете се с мен …

https://www.mirageorgieva.eu/consul-tations

]]> 2023-06-06T18:02:43+00:00 <![CDATA[Запек]]> https://www.mirageorgieva.eu/blog/психосоматика/zapek Фройд тълкува ходенето по голяма нужда като акт на даване и подаряване. Запекът е израз на не искам да давам, не искам да задържа и опира до кръга проблеми, присъщи на скъперничеството. Демонстрира се силна вещомания и неспособност за откъсване от материалния свят. Дебелото черво е символ на неосъзнатото. След като дебелото черво символизира неосъзнатото, сенчестата страна на тялото, изпражненията отговарят на съдържанието на неосъзнатото. Страхът да се позволи на неосъзнатите съдържания да излязат на бял свят. Това е и опит да се запази у себе си си неосъзнати, изтласкани, потиснати съдържанието. Запекът показва, че хората имат затруднения с даването и пускането, че се задържат както материални неща, така и неосъзнатите съдържания и не искат да бъдат пуснати за да излязат на белия свят.

Кой са нещата, които се стремите да задържите в живота си?

Какво ще стане с вас, ако ги пуснете?

Психосоматичните прояви не са единственият лек и изход от конкретно неразположение или резултат. Чрез разбиране и подобряване на психологическите причини довели до конкретно неразположение се подобряват и медицинските показатели. При сериозни проблеми с главоболието е необходимо да се разберете със специалист. 

 

https://mirageorgieva.super.website/consul-tations

 

]]> 2023-04-17T15:24:57+00:00 <![CDATA[Главоболие]]> https://www.mirageorgieva.eu/blog/психосоматика/главоболие Който не мисли с главата си, действието неразумно. Зад главоболието често откриваме човек с големи амбиции и претенции за перфекционизъм, който се опитва да наложи своята воля. В такива случаи амбициозният и болезненият стремеж за власт твърде лесно се изкачва в главата, защото този, който едностранчиво обръща вниманието само в тази област, възприема само рационалното, разумното и интелектуалното и им се е посветил.

Загубил е своята „връзка с долният полюс"своето тяло, а заедно с това и своите корени, които единствено могат да му дадат опора в живота. Изискванията на тялото и неосъзнатите му функции, според историческото си развитие, са по-стари от способността за разумно мислене.  Главата реагира с болка най-бързо от всичките ни органи. Главата е най-чувствителна и първа предупреждава за претоварването. Нейната болка показва, че нашето мислене е погрешно, неправилно и че преследваме същите цели, които не са добри. Промяната в мисловните модели подобрява и облекчава главоболието. 

Психосоматичните прояви не са единственият лек и изход от конкретно неразположение или резултат. Чрез разбиране и подобряване на психологическите причини довели до конкретно неразположение се подобряват и медицинските показатели. При сериозни проблеми с главоболието е необходимо да се разберете със специалист. 

 

https://mirageorgieva.super.website/consul-tations

]]> 2023-02-19T15:44:02+00:00 <![CDATA[Чувства]]> https://www.mirageorgieva.eu/blog/публикации/чувства Чувствата са програми, въведени от ума с цел за оцеляване. Всички те обаче са против оцеляването, тъй като са програми, базирани в миналото и ни карат да действаме с минималните услия, вместо да можем да реагираме адекватно в момента. Те накърняват нашата отговорност – способността ни да реагираме и да дискриминираме. Често те несъзнателно управляват нас, вместо ние тях. Всички тези програми произлизат от едно място: желание и чувство за загуба. Чувствата идват от ума, но се появяват в тялото ни като енергийни усещания. Тялото е продължение на нашият ум и обичайно мислене. Нищо не може да се появи в тялото, освен ако мисълта за това не е била задържана в ума преди това. 

]]> 2023-02-05T10:02:51+00:00 <![CDATA[Как се ражда болестта]]> https://www.mirageorgieva.eu/blog/психосоматика/как-се-ражда-болестта КАК СЕ РАЖДАТ БОЛЕСТИТЕ?

"Болестта се ражда, когато:

- Преглъщаш плача
- Преглъщаш обидата
- Преглъщаш гнева
- Млъкваш

Но тялото ти говори, въпреки потиснатите емоции.

То говори чрез върховете на пръстите, които удрят по масата.

То говори чрез краката, които клатиш под масата.

То говори чрез очите, които затваряш, докато преглъщаш.

То говори чрез паузите и треперещия глас. 

То говори чрез учестеното дишане, докато стискаш зъби и юмрук.

Хората се разболяват, защото култивират и съхраняват преглътнатите енергии в сърцата си.
Не можеш да заметеш болката под килима.
Не можеш да заметеш ненаучен урок под килима.

Не знаеш как да преодолееш болката и млъкваш,
но вътрешният разговор започва и се въвличаш в мисли, които ти причиняват още болка и те разболяват. Които те владеят, подчиняват и затормозяват. Самото терзание те разболява. Първо душата се възпалява.
После тялото се разболява.
Разболява те това, че се отдалечаваш от Светлината, че ѝ обръщаш гръб и това, че се мъчиш, мълчиш и пълзиш в тъмнината.

Изразяването на себе си разтваря преглътнатата болка!
 
Болката не е вечна.
Тя не слага точка.
Болката е запетая!

Трансформирай болката. Изрази я навън!
Преобразувай я в продуктивност.
Направи картичка, подарък, жест;
нарисувай стена, картина, камъче;
напиши бележка, писмо, стихотворение, книга.
Изпей болката в песен. Възпей я в текст.
Вземи маратонките. Поразходи ги. Тичай в парка.
Пусни си музика. Танцувай.
Спортувай. Тренирай. 
Засади цвете. Засади дърво.
Подреди. Сортирай. Размести нещо.
Импровизирай рецепти. 
Поливай дете с обич. Нахрани гладен.
Помогни на минувач. Разходи болен.
Говори на куче, приюти коте,
послушай песента на птиците.
Пренасочи енергията си върху нещата,
които ти носят спокойствие и блаженство.
Чети, изучавай. Излез от зоната си на комфорт.
Постави под съмнение начина си на мислене.
Не можеш да промениш начина си на мислене,
ако не можеш да промениш менюто си.
Синхронизирай убежденията си.
Измисли нещо креативно и велико. 
Бъди доброволец. Участвай в благотворителност.
Направи нещо хуманно. Работи за общото благо.

Фокусирай се не върху болката, а върху хоби.
Върху разпускането и освобождаването.
Подхранвай с енергия не болката, а нещата,
които излизат от твоите ръце. От твоята душа.

Говори на себе си. На тялото си.
Говори на децата, на животните, на старците,
на бездомниците, на гълъбите, на дърветата,
на тревата, на цветята, на водата;
обърни се към Слънцето, погледни нагоре,
сподели на Господ, медитирай, моли се;
ако щеш - крещи на гората, на морето, крещи на небето, изкачи планина, крещи на върха ѝ,
крещи на припева, на боксовата круша,
крещи на стената, крещи на възглавницата,
а после поплачи върху нея...
Само не млъквай!
Защото преглъщайки всичко, което чувстваш,
ще потънеш в себе си и ще се удавиш.
Ти имаш право да чувстваш.
Ако "СЕГА" замълчиш, ако не изживееш и потиснеш емоция, ако успееш да не изплюеш жлъчта, а я преглътнеш, ако не изразиш емоция и се въздържиш,то "ПОСЛЕ" позволи на тялото си да я преживее,
да я изрази, да бушува, да избухне,да се прояви, да се освободи, остави го да я отработи, да балансира, да се саморегулира.

Благодари на Бог за болестта! 
Насложи епизодите в живота си като във филмова лента, разгледай, анализирай и се замисли:
какво не можеш да простиш?  Лу
Коя е ситуацията, която непрекъснато се повтаря?
Кой е твоят НЕ научен урок, който се повтаря,почукал на вратата ти вече като болест?

 

 

]]> 2023-01-09T17:24:14+00:00 <![CDATA[Прошка]]> https://www.mirageorgieva.eu/blog/прошка-1 Прошката е начин, чрез който внасяме мир в себе си и нашият свят. Едни от най- големите емоционални спирачки в нашият живот са срама, страха и вината, които изпитваме. Понякога причините са от ситуации чиято вина е изцяло наша, от нашите действия, друг път е от начина, по който сме приели определено поведение на другите към нас.

Това, което прошката носи, е чувство на мир, което позволява да се вземат решения, които не са помрачени от горчивина или негодувание. Прошката е отказ от всякаква надежда за по-добро минал или поне една част от прошката е планирането на бъдещето, а не оплакването за миналото. Способността на човек да се остане в мир, когато не получава това, което иска, е прошката. Способността да се прощава, поставя човек по пътя му към силна и успешна връзка със себе си и живот, които иска да живее. Когато се желае нещо различно от това, което всъщност получавате, винаги сте в позиция на борба. Тази борба често се проявява като гняв или отчаяние или чувство на безпомощност. Прошката съдържа разбирането, че действието на друг човек, без значение колко ужасно е, не ви принуждава да бъдете безкрайно нещастни, ядосани или емоционално разстроени. Прошката освобождава душата от необходимостта да търси отмъщение. 

]]> 2022-12-26T17:11:52+00:00 <![CDATA[Слух]]> https://www.mirageorgieva.eu/blog/психосоматика/слух-1 Чрез ушите се изразява  допускането до себе си, с „пасивен съм" (слушам) и отхвърляне на послушанието. Способността да се слуша е физически израз за послушанието и покорството. Хората, които се правят, че не дочуват онова, което не искат да чуят, не искат да допуснат до себе си. Проява на известен егоцентризъм е да не се изслушват другите, да не се допуска нищо повече в себе си. Хората имащи нарушен слух не достигат смирение и готовност да изслушват. От глухота, в известна степен, са засегнати повечето стари хора. Старческата глухота, също както отслабеното зрение, сковаването и неподвижността спадат към соматичните възрастови симптоми и всички те са прояви на тенденцията човек да става все по- непреклонен и по-неотстъпчив на старини. Все по- често се наблюдава вече и при доста по- млади хора да не дочуват.

Психосоматичните прояви не са единствен лек и изход от конкретно неразположение или заболяване. Чрез разбиране и подобряване не психологическите причини довели до конкретно неразположение се подобряват и медицинските показатели. При сериозни проблеми със слуха е нужно да се консултирате със специалист. 

 

https://mirageorgieva.super.website/consul-tations

]]> 2022-12-05T15:15:20+00:00 <![CDATA[Зрение]]> https://www.mirageorgieva.eu/blog/психосоматика/зрение Мисленето изразява нашето виждане, но и виждането е израз на мисленето.

 В очите се виждат чувствата и настроенията на хората. Когато човек общува с друг човек, следи погледа му и се опитва да се взре дълбоко в очите му, за да създаде контакт с него. Очите са огледалото на душата.

Лошият поглед или магнитният поглед показва, че околото не е само органът, който пропуска навътре, може да излъчва и навън нещо от вътре. Очите стават активни и когато човек хвърли около някой друг.

Най-честите смущения в областта на зрението са късогледството и далекогледството. Късогледството се проявява преди всичко през юношеството, а далекогледството - на старини. Късогледият човек наблюдава всичко през собствените си очила и при всяка тема се чувства лично засегнат. Въз основа на живота опита възрастният човек би трябвало да е придобил мъдрост и да е разширил своя хоризонт. За съжаление множеството постига широк поглед само на физическото същество, чрез което се задълбочава далекогледството. Далтонизмът издава слепота за многообразието и пъстротата от живота. От него страдат хората, които виждат света черно-бял или  с една дума - безцветни хора.

Проблемът е, че човек би трябвало да се отнася към себе си си онова, което вижда, за да се научи да вижда и самият себе си си.

Психосоматичните прояви не са единственият лек и изход от конкретно неразположение или резултат. Чрез разбиране и подобряване на психологическите причини довели до конкретно неразположение се подобряват и медицинските показатели. При сериозни проблеми със зрението е необходимо да се следите със специалист. 

 

https://mirageorgieva.super.website/consul-tations

 

 

 

 

 

]]> 2022-11-27T14:55:52+00:00 <![CDATA[Зъби]]> https://www.mirageorgieva.eu/blog/психосоматика/зъби Със зъбите захапваме и отхапваме. Хапането е агресивно действие, израз на „мога да хвана", „мога да сграбча", „мога да нападна". Зъбите в животинското и човешкото тяло олицетворяват агресия и желание за надмощие. Болните зъби показват, че страдащите трудно изразяват и не съумяват да проявят своята агресивност. Тези които, имат проблем със зъби, не им достига сила, съответно са изгубили способността си да сграбчват и да се борят със зъби и нокти. Агресията им  се е превърнала в един от основните проблеми във всички социално и високоразвити култури на нашето време. Потискането на агресията се налага заради социалното приспособяване.

Скърцането със зъби е проява за пасивна агресия. Тези, които денем не могат да признаят желанието си да хапят, да се защитят, нощем скърцат със зъби, докато сами те си ги изтрият и притъпят. Проблемите свързани със сдъвкването, е че бавно и трудно предъвкват случващото се, нуждаят се от време докато "сдъвчат" и когато трябва да се защитят им е трудно да "захапят".

Венците са основа и легло на зъбите. Аналогично те олицетворяват основата на силата и агресията, първичното упование и самоувереност. Увереността в себе си е нужно за да дава необходимата опора на тази способност, както венците дават опора на зъбите. Венците не могат да изпълняват тази роля, ако самите те са толкова чувствителни и раними, ако лесно се разкървят. Кръвта е символ на живота и кървящите венци ясно погазват как при най-малкото предизвикателство жизнената сила изтича от първичното упование и самоувереността.

 

]]> 2022-11-20T14:31:51+00:00 <![CDATA[Вкусови предпочитания]]> https://www.mirageorgieva.eu/blog/психосоматика/вкусови-предпочитания  По предпочитанията на хранителните продукти и ястия, които човек предпочита или отказва, могат да се разберат много неща. Когато някой има апетит за нещо специално, това изразява точно определен афинитет и е показателно за самия човек. А когато нещо „не му е по вкуса", тази антипатия подлежи точно толкова на интерпретация, колкото и вземането на решение към храната и живота му. Гладът е символ на „искам да имам, искам да поема", и изразява определен ламтеж. Яденето е задоволяване на искането чрез интеграция, чрез поемане и засищане. Хората, които активно мислят и се занимават с интелектуален труд, жадуват за солена храна и пикантни ястия. Ненаситният глад за сладкиши и постоянното желание да се хруска нещо изразяват незадоволена любов.Хора, които предпочитат да ядат храна със силни подправки, дори люто, търсят нови дразнители и нови впечатления, те обичат предизвикателствата, дори ако понякога са трудно поносими и смилаеми. Хората, които ядат диетична храна – пазейки се от сол и всякакви подправки се пазят преди всичко от нови въздействия. Избягват страхливо всички предизвикателства, страхуват се от всяка конфронтация. Този страх може да доведе до консумацията на кашеста храна. Консервативно настроените хора предпочитат консервирана храна, особено пушена, обичат силен чай/кафе без захар.

Психосоматичните прояви не са единствен лек и изход от конкретно неразположение или заболяване. Чрез разбиране и подобряване не психологическите причини довели до конкретно неразположение се подобряват и медицинските показатели. При сериозни вкусови нарушения или липсата на усещане за вкус е нужно да се консултирате със специалист. 

 

https://mirageorgieva.super.website/consul-tations

 

 

 

]]> 2022-11-13T14:34:34+00:00 <![CDATA[Алергия]]> https://www.mirageorgieva.eu/blog/психосоматика/алергия-2 Психосоматика при алергия

Алергията е свръх реакция към някое вещество, разпознато като враждебно в тялото. Алергичният човек има проблеми със своята агресивност, която не признава пред себе си и поради тази причина обикновено не я изживява. При алергичният човек се наблюдава агресивно поведение, което е завладяло тялото и вилнее там на воля и се изразява под различни реакции като обриви, зачервявания и др. Склонният към алергии човек не се спира пред нищо, той има нужда да се бори с всичко и с всеки, но обикновено предпочита няколко символично обременени представители, които ясно показват към какво е чувствително тялото, защото те подсъзнателно се приемат като дразнители. Тясна е връзката на агресията свързана със страха. Човек се бори винаги само с това, от което се страхува. Най- често срещаните алергии са към:

Космите от домашни животни, често космите от котки. Хората свързват котешката козина ( усещането, което се създава от козината ) с милване и галене - тя е толкова мека и приласкаваща и все пак „животинска". Тя е символ на любов.

Цветният прашец, домашният прах и т.н. е символ на оплождането и размножаването, както и пролетната сенна хрема от разцъфването е годишният сезон, през който болните от сенна хрема най-много „страдат". Като алергени животинските косми и прашецът ни показват, че „любов", „сексуалност", и „плодовитост" плътно са свързани със страх и затова агресивно се отблъскват, т. е. алергичните хора не ги допускат. Както избягват алергените, така алергичният човек се опитва да избягва и съответните сфери на живота. Алергените имат символично въздействие върху алергичният и за да може една алергия да се прояви, винаги се нуждае от участието на съзнанието. Алергиите се появяват за да защитят това, от което се създава предпоставка за любов и нежност. Замяната с борба създава сила и увереност, които не са постигнати по друг начин.

Какви са вашите алергии?Здравословен проблем или психосоматика?

Психосоматичните прояви не са единствен лек и изход от конкретно неразположение или заболяване. Чрез разбиране и подобряване не психологическите причини довели до конкретно неразположение се подобряват и медицинските показатели. При сериозни алергични симптоми е нужно да се консултирате със специалист. 

 

https://mirageorgieva.super.website/consul-tations

 

 

]]> 2022-11-05T10:15:57+00:00 <![CDATA[Психологическа подкрепа]]> https://www.mirageorgieva.eu/blog/психологическа-подкрепа Работата с психолог не е само разговор базиран на съпричастност, емпатия, съжаление и разбиране, а процес проследяващ причините довели до конкретно състояние. Разбиране на собственото поведение и реакциите от него към другите и от другите към самата личност. Осъзнаване на причините довели до страданието. Професионалната психологическа подkrепа дава начини за справяне и излизане от болезненото състояние, както учене и разбиране на сaмият себе си без да се предизвикват отново психологически травми и неблагоприятни състояния. Психологът помага в процеса на промяна да се разпознават и разграничават ясно деструктивните мисли, чувства и поведение, да се излeзе от цикличността и да се видят други аспекти, чрез които се подобрява психическото състояние. 

]]> 2022-08-02T16:38:16+00:00 <![CDATA[Не се сравнявайте с другите. ]]> https://www.mirageorgieva.eu/blog/не-се-сравнявайте-с-другите Когато губите ценна енергия, сравнявайки себе си с другите, вие пренебрегвате вашият потенциал и възможността за растеж в собственият си живот. Може да ви е даден начин да правите нещата по-големи и по-добри, но може би сте го пропуснали, тъй като фокусът ви е поставен върху грешните неща! Вие сте твърде разсеяни, за да забележите подаръците пред вас, защото сте твърде заети да се фокусирате върху това, с което другите са надарени! Трябва да се откажете от това. Спрете да се борите, да се стремите, да се сравнявате и да се състезавате. Смъртта на удовлетворението е сравнението. Конкуренцията ви вкарва в плен. Съсредоточете се върху вашето призвание и се сравнявайте само с личността, която сте били вчера.

]]> 2022-06-12T15:58:25+00:00 <![CDATA[Психическа сила]]> https://www.mirageorgieva.eu/blog/психическа-сила КАКВО Е ПСИХИЧНА СИЛА? 

Развитието на умствената сила е свързано с подобряването на способността да се регулират емоциите, управляването на мислите и задържането върху положителните аспекти, въпреки негативните обстоятелства.
Има няколко фактора, оказващи значение за определяне за развитието на психическата сила:
1.Гените играят роля в определянето на податливост от  психически разстройства.
 2.Личностните черти, запазващи положителното и реалистично мислене, които се изразяват ежедневно и са част от човешката природа. 
Всички ние притежаваме умствена сила, но не винаги можем да я проявим в пълната й сила . 
3.Житейският опит влияе върху мислите за нас самите, другите хора и света като цяло.
За това развитието на умствена сила се състои от:
1.Мисли за идентифициране на ирационални мисли и замяната им с реалистични, положителни мисли.
2. Да действаме по положителен начин въпреки обстоятелствата.
3.Да контролираме емоциите си, така че те да не ни контролират.
Ние вземаме най-добрите си решения в живота, когато балансираме емоциите си с рационалното мислене. 
Спрете и помислете за минута как се държите, когато сте наистина ядосани?
Психическата сила не е да изтласкваме тялото си до физическите му граници, само за да докажеме, че можем да игнорираме болката. А за разбиране на мисли и чувства достатъчно добре, за да можем да определим кога да се държим обратно на тях и кога да ги слушаме.

Психологическата сила е нашата вътрешна сила!

]]> 2022-05-17T10:14:37+00:00 <![CDATA[Гняв]]> https://www.mirageorgieva.eu/blog/гняв Гняв
Гневът сам по себе си е здравословна емоция. Той ни помага да изграждаме лични граници, да отстояваме себе си, да действаме, да се променяме, и да избягваме застрашаващи ни ситуации. Положително е, когато се използва за кратковременна реакция, която бързо се осъзнава и овладява. Когато този гняв е неизразен, канализиран и насочен по нездравословен начини към другите, а и към нас самите е вреден и създава конфликти, често води и до болестни състояния.  Страдащите от чести прояви на гняв, сприхавост трудно контролират себе си и реакциите си, защото гнева е станал като нормална, ежедневна реакция и се губи границата от здравословните усещания. Често, когато се изгуби тази граница зад, която се крие безсилието се стига и до физически прояви, които застрашават провокиращите от нараняване. Вербалният гняв е най- силно нараняващият и оставящ най - дълбоки следи в съзнанието на всеки. 

 

Различаваш ли своя гняв кога и към кого е насочен?

Успяваш ли да се овладееш или прекрачваш границите на допустимото?

 

]]> 2022-05-11T13:59:53+00:00 <![CDATA[Страховете в нас]]> https://www.mirageorgieva.eu/blog/страховете-в-нас Всяко доверие, благосклонност и любов ни излагат на опасност, защото така ставаме по незащитени и раними. С доверието изразяваме себе си и заявяваме нещо свое. В желанието си да получим е нужно и да се откажем от нещо, а с това предоставяме на другия част от нас. За това под всеки страх от отдаване е свързан страха от възможност за загуба на собствения Аз.

 

Всеки носи в себе си и страх от Аз - индивидуалност. Страхът да станеш самия себе си и да се опознаеш такъв какъвто си, а не според очакванията на другите, под него стои страхът от самотата. Колкото повече се опознаваме, толкова по самотни ставаме, защото така става по ясно илюзорното заместване в различните роли, които приемаме.

 

Всеки от нас се сблъсква и със страха от преходността, неизбежността на нещо, което предстои и необходимостта от вкопчването и желанието да го задържим ни правят подвластни на този страх. Често се разпознава и като страх от промяната.

 

Всеки човек се среща от необходимостта, тежестта и строгостта от окончателното, в чийто различни проявления е това, което ще се случи въпреки неизбежното. Колкото повече има стремеж към необвързваща свобода, толкова по силно се усеща заплаха от закономерностите и границите на реалността.

 

Всеки един страх има в себе си  и доза безопасност, която ни служи да разгърнем себе си в безопасни граници. Всяко залитане в сигурността или твърде силно предпазване от нещо води към усилването на този страх. 

 

Страхът може да бъде овладян. Крайностите, в които се залита могат да бъдат премахнати, като бъдат разпознати криещите се зад тях същински страхове и се влезе в директни стълкновение със страха. Срещата със основния страх е един аспект от чисто човешко съзряване по пътя напред. Изместването с всички крайни прояви отклонява съществените задачи, които са част от съществуването на човека.

 

https://www.mirageorgieva.eu/events

]]> 2022-02-06T16:59:55+00:00 <![CDATA[Притча за убежденията]]> https://www.mirageorgieva.eu/blog/притча-за-убежденията Притча за убежденията


На входа на едни град стоял старец. Идващ минувач се спрял и го попитал:
Какви са хората в този град?
Старецът преди да му отговори го попитал: Какви бяха хората в града, от който идваш?
Минувачът му отговорил. О, бяха лоши, груби, крадливи. Тогава старецът му отговори, че и тук хората са такива.
След известно време дошъл друг минувач, видял старецът и го попитал:
Какви са хората в този град?
Старецът преди да му отговори го попитал отново попитал: Какви бяха хората в града, от който идваш?
Минувачът му отговорил. О, бяха много мили, отзивчиви и любезни. Тогава старецът му отговори, че и тук хората са такива.

Каквито убеждения носим в себе си, по такъв начин виждаме света около нас. Изпитваме необходимост да останем в капана на убежденията си дори, когато ни вредя... и вместо да се измъкнем търсим оправдания навън за да определим несполуките си, вместо да променим убежденията си. Променяйки убежденията си се променя и енергията, на която вибрираме, а това позволява на нещата да започнат да се случват главоломно. Когато се промени енергията ни се променя и собственото ни квантово поле, новата енергия променя енергийния ни подпис и нас самите. 

Само едно убеждение, а настъпват толкова промени.!

 

https://www.mirageorgieva.eu/events

]]> 2022-02-01T10:22:52+00:00 <![CDATA[Жертва]]> https://www.mirageorgieva.eu/blog/жертва Почти всички сме родени с чувството, че сме жертва. До голяма степен развиваме това чувство и виждайки, че така може да се манипулират хората около нас. Оставайки извън себе си и истинската си отговорност към самите себе си, винаги другите са виновни за всичко. Така приемаме и се примиряваме, че сме безпомощни, светът е лош, горките ние.

Поведението на жертва не винаги е осъзнато. Понякога просто приемаме, че това което ни заобикаля е правилно и се вживяваме в единственото, което виждаме. Как да разбереш дали имаш поведение на жертва?Обичаш ли да драматизираш, когато искаш да получиш нещо ? Цупиш ли се за всяка дреболия? Намираш ли си поводи да се сърдиш за всичко?Иииии тънко обиден ли си ?  Най- обидните хора, най- добре живеят в ролята на жертва!

https://www.mirageorgieva.eu/consul-tations

]]> 2022-01-20T11:29:45+00:00 <![CDATA[Убеждение]]> https://www.mirageorgieva.eu/blog/убеждение Убежденията са послания към личността ни. Когато те са с положителен заряд могат да бъдат градивни дори целебни, но имащи негативен зарят могат да са стресиращи, блокиращи или унищожителни за личността ни.

Убежденията са мощен инструмент, чрез който може да се препрограмират разрушителните послания в целебни. Работейки върху източника на негативните програми, откривайки застоя и причините му лесно се осъзнават и променят в положително служещи програми на човек.

Чрез работата с убежденията се възстановява жизнената сила и равновесие, а благотворния резултат служи за развитие на положителни качества.

 

https://www.mirageorgieva.eu/consul-tations

]]> 2022-01-18T18:22:06+00:00 <![CDATA[Промяна]]> https://www.mirageorgieva.eu/blog/промяна-1 Имам нужда от промяна. Имам много проблеми. Живота ми е пълен хаос и не знам от къде да започна промяната. Разпознаваш ли себе си в този хаос. Колко области от живота ти нещата не са никак добре?

И от къде да започнеш ?

Не е лесно, когато си оставил нещата да излязат извън контрол, но както нещо се е влошило, така и има начин да се оправи или подобри.

 

Един от начините е като си направиш кратко описание на всички според теб проблемни сфери( не според това, което мислят другите), така ще имаш по- ясна представа с какво ти предстои да се справиш за направиш промяната си.

 

Моята препоръка като психолог е да започнеш от всички въпроси свързани със здравето и личностно осъзнаване. Започвайки с личностна промяна се отработват основните модели на поведение, които са довели до най- дълбоките травми и неприятности в живота на всеки един от нас.

Ако имаш здравословен проблем фокуса ще е насочен върху него и ако желаеш да се развиваш професионално няма да си напълно отдаден.

 

Любовта е най- прекрасното нещо, което всеки търси, но когато животът ти е изпълнен с хаос и проблеми...къде да влезе тя? И тъй като ние не сме си навлекли всички проблеми наведнъж, дори и така да ни се струва, започваме решаването им един по един.

 

https://www.mirageorgieva.eu/consul-tations

]]> 2021-11-15T09:17:20+00:00 <![CDATA[Психосоматика]]> https://www.mirageorgieva.eu/blog/психосоматика/тета-хийлинг-1  

Психосоматика е връзката между тялото и психиката. Какво е отношението на човек към определени външни влияния, които му се отразяват стресиращо.

Следствие от физическите прояви на приемане и отработване на преживяните емоциите, липсата от израз на чувствата и усещанията в силно емоционални ситуации ако не се преживеят и това се повтаря многократно, тялото ни започва да реагира под формата на някаква болка като първо сигнална проява и ако тя не се вземе под внимание се превръща в болест.

А болестта, ясно показва какво душата повече не може да преживява и търси външна помощ.

 

Психосоматичния стрес или вътрешния психологически конфликт влияят на телесните функции и провокират психосоматични заболявания. Доказана е връзката между влиянието на душевните терзания, които в по- дълбоката си форма прерастват в диагноза.

 

]]> 2021-11-14T14:06:00+00:00 <![CDATA[Обичай болестта си ]]> https://www.mirageorgieva.eu/blog/тета-хийлинг-практически-вечери-1 Нужно ли е да се научиш да обичаш болестта си? Вместо да разбереш какво е посланието, което тя носи!

Да поемеш отговорност за всички болки и страдания, които съпътстват заболяването, което е дошло в животът ти. И тук идва още по- важния избор.

Да оздравееш, да поемеш отговорност към себе си, за причините и ползите за това заболяване, което е дошло в животът ти и да пожелаеш да го освободиш, да се научиш да живееш в здраве, без да се страхуваш, че може да се върне отново.

Или да запазиш болестта си , да се научиш да я обичаш, да свикнеш с неразположенията и да намираш оправдания, които временно да преместят фокуса от реалния проблем, да се примириш и да се поддържаш в състояние на ремисия в страх и притеснения от неизвестното, да останеш част от колективното съзнание на всички страдащи от тази болестта.

Болестта не идва в нашия живот за да ни накаже, а за да даде промяна, която по друг начин не се е случила. Научи се да обичаш себе си и да приемаш промените! Научи се да живееш в здраве и да пускаш болките и страданията за да си пълноценен и реализиран.

 

https://www.mirageorgieva.eu/events

]]> 2021-10-11T19:28:46+00:00 <![CDATA[Благодарност]]> https://www.mirageorgieva.eu/blog/благодарност Защо понякога Благодарим за толкова много неща, а не ги получаваме? Защото дълбоко в себе си не вярваме, че заслужаваме да получаваме. А съмненията пораждат ситуации, които да ни убедят, че не заслужаваме. А благодарността работи тогава, когато е изпратена с чиста мисъл и вяра.

Защо когато благодарим в момент на отчаяние или силно се опитваме, направо се насилваме да привлечем нещо то се отдалечава? Защото показваме липса на вяра в естествените процеси и за това вместо желаното получаваме, това което излъчваме... повече  липса, а това ни обезверява. Вярата в себе си и естествените процеси са път за привличане на желаното, а благодарността ги усилва!

Да благодариш за всички неща, дори и за онези, които все още нямаш показва ясно намерение и желание за получаване. Когато човек е готов да получи с чиста благодарност се синхронизира с потока на изобилието. Благодарността работи еднакво за всеки. И всеки получава толкова, колкото е готов да получи.

 

 

]]> 2021-10-04T15:47:16+00:00