Мисленето изразява нашето виждане, но и виждането е израз на мисленето.
В очите се виждат чувствата и настроенията на хората. Когато човек общува с друг човек, следи погледа му и се опитва да се взре дълбоко в очите му за да създаде контакт с него. Очите са огледалото на душата.
Лошият поглед или магнетичният поглед показват, че окото не е само орган, който пропуска навътре, може да излъчва и навън нещо от вътре. Очите стават активни и когато човек хвърли око някой друг.
Най-честите смущения в областта на зрението са късогледството и далекогледството. Късогледството се проявява преди всичко през юношеството, а далекогледството - на старини. Късогледият човек наблюдава всичко през собствените си очила и при всяка тема се чувства лично засегнат. Въз основа на жизнения опит възрастният човек би трябвало да е придобил мъдрост и да е разширил своя хоризонт. За съжаление мнозина постигат широк поглед само на физическо равнище, чрез което се задълбочава далекогледството. Далтонизмът издава слепота за многообразието и пъстротата от живота. От него страдат хора, които виждат света черно-бял или с една дума - безцветни хора.
Проблемът е, че човек би трябвало да отнася към себе си онова, което вижда, за да се научи да вижда и самият себе си.
Психосоматичните прояви не са единствен лек и изход от конкретно неразположение или заболяване. Чрез разбиране и подобряване не психологическите причини довели до конкретно неразположение се подобряват и медицинските показатели. При сериозни проблеми със зрението е нужно да се консултирате със специалист.
https://mirageorgieva.super.website/consul-tations