Почти всеки от нас носи в себе си нагласата да се чувства жертва. В голяма степен развиваме това чувство още от ранна възраст, когато неусетно откриваме, че чрез него можем да привличаме внимание и да манипулираме хората около нас. Когато живеем в тази роля, ние оставаме извън себе си и бягаме от истинската отговорност за собствения си живот. Винаги някой друг е виновен за проблемите ни – партньорът, шефът, семейството или обстоятелствата. Така постепенно приемаме и се примиряваме с мисълта, че сме безпомощни, че светът е несправедлив, а ние сме просто „горките“, на които всичко се случва напук.
Неосъзнатият капан на примирението. Поведението на жертвата далеч не винаги е осъзната стратегия. Понякога просто приемаме средата и моделите, които ни заобикалят, за единствено правилни и се вживяваме в ролята, която виждаме около себе си. Това се превръща в навик, който ни лишава от свобода и възможност за развитие, докато ни дава фалшивото утешение, че нищо не зависи от нас.
Как да разбереш дали имаш поведение на жертва? За да излезеш от този модел, първата стъпка е честният поглед навътре. Задай си следните въпроси:
- Обичаш ли да драматизираш, когато искаш да получиш нещо или да наложиш волята си?
- Цупиш ли се и затваряш ли се в себе си за всяка дреболия?
- Намираш ли си поводи да се сърдиш за всичко, което не се случва по твоя план?
- Тънкообиден ли си? Склонен ли си лесно да се засягаш от думите или действията на околните?
Истината е, че най-обидчивите хора най-добре и най-уютно се чувстват в ролята на жертвата, защото тя им дава моралното право да обвиняват и да изискват, без самите те да правят промени.
Време е да поемеш кормилото Да осъзнаеш, че играеш ролята на жертва, не е повод за самообвинение, а момент на освобождение. В мига, в който спреш да търсиш виновни отвън и поемеш отговорност за своите реакции и избори, ти преставаш да бъдеш безпомощен. Животът ти отново се връща в твоите ръце – там, където винаги е принадлежал.